Jan 17, 2009, 9:46 AM

Всичко рухна

  Poetry
1.1K 0 4

Всичко рухна




Всичко рухна...

като тъничка кула от пясък...

властно заляна от сляпа вълна,

две-три думички, троснато казани,

опростиха до крайност света...



И остана купчинка размита,

ще се смие от друга вълна,

а брегът ще се мирне еднакъв

като всичката скука в света...



Само скука ли движеше дланите,

пълни с пясък и кална вода?

Те направиха тъничка кула...

Жалко стъпкана с присмех сега!



Ти забрави ли думите казани?

Що за външност измисли сега?

Щом ръцете не движат делата ни,

всичко рухва във самота!



07.08.1991

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ^ Прекрасен стих! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Тук - "а брегът ще се мирне еднакъв като всичката скука в света..." - се опитвам да съпоставя, но ми се струва, че скуката е много по-еднаква. Много обичам морето и при него никога не ми е било скучно - може би затова.
    Но стихът определено ми харесва!


  • Аплодирам !
  • харесах, да! много!

    п.п. "направиха" - изписва се слято

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...