Jan 17, 2009, 9:46 AM

Всичко рухна

  Poetry
1.1K 0 4

Всичко рухна




Всичко рухна...

като тъничка кула от пясък...

властно заляна от сляпа вълна,

две-три думички, троснато казани,

опростиха до крайност света...



И остана купчинка размита,

ще се смие от друга вълна,

а брегът ще се мирне еднакъв

като всичката скука в света...



Само скука ли движеше дланите,

пълни с пясък и кална вода?

Те направиха тъничка кула...

Жалко стъпкана с присмех сега!



Ти забрави ли думите казани?

Що за външност измисли сега?

Щом ръцете не движат делата ни,

всичко рухва във самота!



07.08.1991

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ^ Прекрасен стих! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Тук - "а брегът ще се мирне еднакъв като всичката скука в света..." - се опитвам да съпоставя, но ми се струва, че скуката е много по-еднаква. Много обичам морето и при него никога не ми е било скучно - може би затова.
    Но стихът определено ми харесва!


  • Аплодирам !
  • харесах, да! много!

    п.п. "направиха" - изписва се слято

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....