17.01.2009 г., 9:46

Всичко рухна

1.1K 0 4

Всичко рухна




Всичко рухна...

като тъничка кула от пясък...

властно заляна от сляпа вълна,

две-три думички, троснато казани,

опростиха до крайност света...



И остана купчинка размита,

ще се смие от друга вълна,

а брегът ще се мирне еднакъв

като всичката скука в света...



Само скука ли движеше дланите,

пълни с пясък и кална вода?

Те направиха тъничка кула...

Жалко стъпкана с присмех сега!



Ти забрави ли думите казани?

Що за външност измисли сега?

Щом ръцете не движат делата ни,

всичко рухва във самота!



07.08.1991

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ^ Прекрасен стих! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Тук - "а брегът ще се мирне еднакъв като всичката скука в света..." - се опитвам да съпоставя, но ми се струва, че скуката е много по-еднаква. Много обичам морето и при него никога не ми е било скучно - може би затова.
    Но стихът определено ми харесва!


  • Аплодирам !
  • харесах, да! много!

    п.п. "направиха" - изписва се слято

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...