17.01.2009 г., 9:46

Всичко рухна

1.1K 0 4

Всичко рухна




Всичко рухна...

като тъничка кула от пясък...

властно заляна от сляпа вълна,

две-три думички, троснато казани,

опростиха до крайност света...



И остана купчинка размита,

ще се смие от друга вълна,

а брегът ще се мирне еднакъв

като всичката скука в света...



Само скука ли движеше дланите,

пълни с пясък и кална вода?

Те направиха тъничка кула...

Жалко стъпкана с присмех сега!



Ти забрави ли думите казани?

Що за външност измисли сега?

Щом ръцете не движат делата ни,

всичко рухва във самота!



07.08.1991

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ^ Прекрасен стих! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Тук - "а брегът ще се мирне еднакъв като всичката скука в света..." - се опитвам да съпоставя, но ми се струва, че скуката е много по-еднаква. Много обичам морето и при него никога не ми е било скучно - може би затова.
    Но стихът определено ми харесва!


  • Аплодирам !
  • харесах, да! много!

    п.п. "направиха" - изписва се слято

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...