Всичко рухна
Всичко рухна
Всичко рухна...
като тъничка кула от пясък...
властно заляна от сляпа вълна,
две-три думички, троснато казани,
опростиха до крайност света...
И остана купчинка размита,
ще се смие от друга вълна,
а брегът ще се мирне еднакъв
като всичката скука в света...
Само скука ли движеше дланите,
пълни с пясък и кална вода?
Те направиха тъничка кула...
Жалко стъпкана с присмех сега!
Ти забрави ли думите казани?
Що за външност измисли сега?
Щом ръцете не движат делата ни,
всичко рухва във самота!
07.08.1991
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манол Манолов Всички права запазени
