12 ago 2014, 8:18

Вяра

  Poesía
440 0 4

Аз вярвам че животът ни -

определен е...

Да бъдем туй което сме.

Да чувстваме и плачем,

но също и да страдаме-

затуй че хора сме!

А Бог ни е обикнал -

нас такива...

-Когато вярата изгубиш?

Когато тръгнеш по ръба!

Когато в себе си пораснеш...!

Тогава идва ти ума.

Порастваш ти за часове...

Но в тебе нещо се пречупва?

Сърце ,любов и топлина -

превръщат се във

истина горчива...

-Превръщат се в една -

съдба, душа ранима.

-Аз вярвам че животът ни -

определен е...

Да бъдем туй което сме...?

Смелчаци хвърлящи -

се в боя...

Или разумни, търпеливи,

тихи хора...?

Готови те за себе си да изгорят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надявам се че не само заглавието ти е харесало...Дано и посланието Поздрави от сърце!!!Сатин !!!
  • Заглавието привлича. От мен имаш висока оценка
  • Благодаря ти от сърце!Пожелавам ти много щастие и радост!Успехи!!!Поздрав Кръстина!!!
  • "Аз вярвам че животът ни -

    определен е...

    Да бъдем туй което сме...?

    Смелчаци хвърлящи -

    се в боя...

    Или разумни, търпеливи,

    тихи хора...?

    Готови те за себе си да изгорят..."
    ----------------------------------------------------
    Много вярно и точно казано, оригинален, жизнеутвърждаващ стих, с
    оптимистично, мъдро и актуално послание! ПОЗДРАВИ!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...