6 abr 2009, 16:33

Вяра

  Poesía
946 0 18

 

Търся си корените.

В земята на дядо -

там, където тревата

зеленее на воля.

Пристъпям по нея

и ми е болно,

сякаш вървя

по жарава.

По старите улици

люляци няма.

И рошкови няма.

Градът все така се буди

без морско-зелените

строги очи на дядо -

потънали там някъде...

... в началото

на „светлото бъдеще",

родено в бодливата люлка

на понятието „Родина".

А той, от звездите ме гледа...

И вяра ми дава...

 

Потърсих си корените...

Намерих могили,

вкоренени в душата ми...
Вяра ми дават.

 

11.04.1997 г.   

                                                                                                                                                               Цикъл "Корени"

МУЗИКА>>> 

 

 

(Това е любимата песен на дядо ми Натанаил Нейков. Позволявам си да я поставя тук в негова памет.)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно! Заседна ми буца в гърлото... Борис Машалов бе любим певец и на майка ми...
  • Хубав стих, Веси, навява ми много смесени чувства. Не трябва да забравяме корените си. Ние сме това, което са и нашите корени...
  • Това беше любимата песен и на моя дядо, Бог да го прости, като я пееше, плачеше.
    А иначе , тези могили са пръснати и извън България ,а и в нас, както си го написала!
  • Весела, поне знаем, че ни гледат отвисоко. Другия бог не сме сигурни дали го има, но ТЕ ни дават усещането за бог.
  • Спомени и равносметка.Но, хубаво е да знаем корените си и да не забравяме!
    Чудесен стих Веси!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...