6 abr 2009, 16:33

Вяра

  Poesía
949 0 18

 

Търся си корените.

В земята на дядо -

там, където тревата

зеленее на воля.

Пристъпям по нея

и ми е болно,

сякаш вървя

по жарава.

По старите улици

люляци няма.

И рошкови няма.

Градът все така се буди

без морско-зелените

строги очи на дядо -

потънали там някъде...

... в началото

на „светлото бъдеще",

родено в бодливата люлка

на понятието „Родина".

А той, от звездите ме гледа...

И вяра ми дава...

 

Потърсих си корените...

Намерих могили,

вкоренени в душата ми...
Вяра ми дават.

 

11.04.1997 г.   

                                                                                                                                                               Цикъл "Корени"

МУЗИКА>>> 

 

 

(Това е любимата песен на дядо ми Натанаил Нейков. Позволявам си да я поставя тук в негова памет.)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно! Заседна ми буца в гърлото... Борис Машалов бе любим певец и на майка ми...
  • Хубав стих, Веси, навява ми много смесени чувства. Не трябва да забравяме корените си. Ние сме това, което са и нашите корени...
  • Това беше любимата песен и на моя дядо, Бог да го прости, като я пееше, плачеше.
    А иначе , тези могили са пръснати и извън България ,а и в нас, както си го написала!
  • Весела, поне знаем, че ни гледат отвисоко. Другия бог не сме сигурни дали го има, но ТЕ ни дават усещането за бог.
  • Спомени и равносметка.Но, хубаво е да знаем корените си и да не забравяме!
    Чудесен стих Веси!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....