Вяра
Търся си корените.
В земята на дядо -
там, където тревата
зеленее на воля.
Пристъпям по нея
и ми е болно,
сякаш вървя
по жарава.
По старите улици
люляци няма.
И рошкови няма.
Градът все така се буди
без морско-зелените
строги очи на дядо -
потънали там някъде...
... в началото
на „светлото бъдеще",
родено в бодливата люлка
на понятието „Родина".
А той, от звездите ме гледа...
И вяра ми дава...
Потърсих си корените...
Намерих могили,
вкоренени в душата ми...
Вяра ми дават.
11.04.1997 г.
Цикъл "Корени"
МУЗИКА>>>
(Това е любимата песен на дядо ми Натанаил Нейков. Позволявам си да я поставя тук в негова памет.)
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
