6.04.2009 г., 16:33

Вяра

944 0 18

 

Търся си корените.

В земята на дядо -

там, където тревата

зеленее на воля.

Пристъпям по нея

и ми е болно,

сякаш вървя

по жарава.

По старите улици

люляци няма.

И рошкови няма.

Градът все така се буди

без морско-зелените

строги очи на дядо -

потънали там някъде...

... в началото

на „светлото бъдеще",

родено в бодливата люлка

на понятието „Родина".

А той, от звездите ме гледа...

И вяра ми дава...

 

Потърсих си корените...

Намерих могили,

вкоренени в душата ми...
Вяра ми дават.

 

11.04.1997 г.   

                                                                                                                                                               Цикъл "Корени"

МУЗИКА>>> 

 

 

(Това е любимата песен на дядо ми Натанаил Нейков. Позволявам си да я поставя тук в негова памет.)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно! Заседна ми буца в гърлото... Борис Машалов бе любим певец и на майка ми...
  • Хубав стих, Веси, навява ми много смесени чувства. Не трябва да забравяме корените си. Ние сме това, което са и нашите корени...
  • Това беше любимата песен и на моя дядо, Бог да го прости, като я пееше, плачеше.
    А иначе , тези могили са пръснати и извън България ,а и в нас, както си го написала!
  • Весела, поне знаем, че ни гледат отвисоко. Другия бог не сме сигурни дали го има, но ТЕ ни дават усещането за бог.
  • Спомени и равносметка.Но, хубаво е да знаем корените си и да не забравяме!
    Чудесен стих Веси!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...