14 abr 2008, 8:54

Вяра във Великден 

  Poesía
1763 0 15
Пак с протегната ръка...
Пак изгаряна от ласки...
На спомен ли, прах ли...
Пак от празнични маски...

В тях откривам се аз,
пак безмерно ги връщам,
в тях загубваш се същият,
пак безименно кръстиш се.

Пак "свалячо" ни попей,
на звезди верни, сваляни,
те праведно-цветни са, знай
и вихрено-нежно унасяни...

Като прелет на птици и хор,
звукогласна пролет донесли
и празнично вдигнали взор
към "Великден" и "Цветница".




© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??