Apr 14, 2008, 8:54 AM

Вяра във Великден

  Poetry
1.9K 0 15
Пак с протегната ръка...
Пак изгаряна от ласки...
На спомен ли, прах ли...
Пак от празнични маски...

В тях откривам се аз,
пак безмерно ги връщам,
в тях загубваш се същият,
пак безименно кръстиш се.

Пак "свалячо" ни попей,
на звезди верни, сваляни,
те праведно-цветни са, знай
и вихрено-нежно унасяни...

Като прелет на птици и хор,
звукогласна пролет донесли
и празнично вдигнали взор
към "Великден" и "Цветница".




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...