Вяра във Великден
Пак с протегната ръка...
Пак изгаряна от ласки...
На спомен ли, прах ли...
Пак от празнични маски...
В тях откривам се аз,
пак безмерно ги връщам,
в тях загубваш се същият,
пак безименно кръстиш се.
Пак "свалячо" ни попей,
на звезди верни, сваляни,
те праведно-цветни са, знай
и вихрено-нежно унасяни...
Като прелет на птици и хор,
звукогласна пролет донесли
и празнично вдигнали взор
към "Великден" и "Цветница".
Пак изгаряна от ласки...
На спомен ли, прах ли...
Пак от празнични маски...
В тях откривам се аз,
пак безмерно ги връщам,
в тях загубваш се същият,
пак безименно кръстиш се.
Пак "свалячо" ни попей,
на звезди верни, сваляни,
те праведно-цветни са, знай
и вихрено-нежно унасяни...
Като прелет на птици и хор,
звукогласна пролет донесли
и празнично вдигнали взор
към "Великден" и "Цветница".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
