27 ene 2009, 6:28

Вярвам на Галилео 

  Poesía » Erótica
873 0 18

 

Не е целувка твоето,

а пареща жажда.

И как продължава надолу

щастлива и влажна.

По тялото ми накацаха

ръцете ти -

два жерава бели.

Гнездо им давам

за тиха обич.

И те загнездват.

Като вятър във клони

танцуваш страстно,

брулиш ми пориви,

гасиш ми жажди.

Свалени са дрехите

на едно очакване.

И в много нежност

със теб сме вплетени.

Свят ми се вие от тебе

и вярвам на Галилео,

че земята е кръгла

и пътят ти

все от моето гнездо тръгва,

и все там се завръща.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??