Вярвам на Галилео
Не е целувка твоето,
а пареща жажда.
И как продължава надолу
щастлива и влажна.
По тялото ми накацаха
ръцете ти -
два жерава бели.
Гнездо им давам
за тиха обич.
И те загнездват.
Като вятър във клони
танцуваш страстно,
брулиш ми пориви,
гасиш ми жажди.
Свалени са дрехите
на едно очакване.
И в много нежност
със теб сме вплетени.
Свят ми се вие от тебе
и вярвам на Галилео,
че земята е кръгла
и пътят ти
все от моето гнездо тръгва,
и все там се завръща.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
