ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко.
Усукал върви през вратигата,
край пътя – опустял и черен.
потеглил рано, стигнал никъде,
денят си тръгна начумерен.
Одрало кожата на залеза,
баирче тлее дълго в здрача.
Но как ли с ириси опразнени ...