yotovava (Валентина Йотова)
2631 22227
9 янв. 2023 г., 20:42  

Въгленче по Димитровден 

  Поэзия » Философская
284 3 14

 

ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН

 

Прибирам ралото на сушина,

дървата в купчинка – за огрев.

Къщенцето – в мъглата сгушено,

пушляви тихичко и кротко.


Усукал върви през вратигата,

край пътя – опустял и черен.

потеглил рано, стигнал никъде,

денят си тръгна начумерен.

 

Одрало кожата на залеза,

баирче тлее дълго в здрача.

Но как ли с ириси опразнени

могла бих днес да го оплача?

 

И става тишината стъклена,

и недостъпна за проникване.

Луната – като вълк оцъклена,

радухва саждите в комините.

 

Или лисица с дрипаво кожухче
на мрака пояса завива.
Да вярвам в пролетите участ е.
И само тя ме пази жива.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз вярвам в пролетта, че ще дойде след два месеца!
    Хубав стих, Вале!
  • Пролетта е надеждата в този живот, Марийка, ако я нямаше, зимата ще ме довърши.
  • "Одрало кожата на залеза,
    баирче тлее дълго в здрача."

    Видях го...
  • То остава в миналото, Юри, аз пак уж живеех в нещо като село - на вилата си, но е друго, а и тази атмосфера вече трудно би могла да се върне, благодаря ти.
  • Продължавай да вярваш в пролетите, щом това държи живеца ти буден и дава смисъл на живота ти, Вал! Прекрасна поезия!💖
  • Домиля ми и на мен за селата едно време, Валя! Браво!
  • Благодаря, Злате
  • Поздравления, Валя! Харесва ми!
    „Да вярвам в пролетите участ е.
    И само тя ме пази жива.“
  • Всяко нещо с времето си, всъщност сега в мрежата намирам много повече книги Аз продължавам да чета.
    Но ваканциите на село са незабравими - пластила съм сено, вадила съм картофи, правила съм и поразии - например да изскубеш свилата на царевицата, за да правиш перука на куклите
  • yotovava (Валентина Йотова) и спомени, и много изучавахме и четяхме българските класици. А там е бил животът и с жътвите, и с изкарването на стадата, Кошари, егреци, мандри, ръкойки, сърпове, диканя, , воденица, тепавица, тлаките (седенките) в зимните вечери, хурки, чекръци и др. - дали сегашните деца знаят тези думи, и имат представа какъв е бил животът? А и тогава ги нямаше сегашните технологии и книгите бяха за нас това, което интернетмрежата е за тях сега.
  • Така е, Пале, ние все още имаме спомени от детството си...
  • Стадата, дървата и - зимата. Така е било: по Гергьовден всичко изведнъж живва, по Димитровден се зазимява.
    Поздравления!
  • Благодаря, Валери
  • Красота!
Предложения
: ??:??