Въгленче по Димитровден
ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко.
Усукал върви през вратигата,
край пътя – опустял и черен.
потеглил рано, стигнал никъде,
денят си тръгна начумерен.
Одрало кожата на залеза,
баирче тлее дълго в здрача.
Но как ли с ириси опразнени
могла бих днес да го оплача?
И става тишината стъклена,
и недостъпна за проникване.
Луната – като вълк оцъклена,
радухва саждите в комините.
Или лисица с дрипаво кожухче
на мрака пояса завива.
Да вярвам в пролетите участ е.
И само тя ме пази жива.
© Валентина Йотова All rights reserved.
