27 dic 2010, 16:18

Вълнение

  Poesía
635 0 3

ВЪЛНЕНИЕ


 

 

Вълнува  ме  душата  на  човека

и  пръчките  лози,  наляли  плод.

Дали  човекът  с  педя  е  израснал?

Дали  духът  му  -  избуял?


 

Вълнуват  ме  децата,  като  пораснат,

на  какво  ще  се  възпитават  -  те?

Дали  като  узреят  и  станат  осъзнати,

ще  забравят  бащин  дом  или  език?


 

Дали  в живота  ще  са  силни  и  единни?

Ще  се  родят ли Нютон, Магелан...?

Дали  светът  на  сантиметър  е  пораснал,

или  ще  се  погуби  -  сам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...