Dec 27, 2010, 4:18 PM

Вълнение

Poetry

637 0 3

ВЪЛНЕНИЕ

Вълнува ме душата на човека

и пръчките лози, наляли плод.

Дали човекът с педя е израснал?

Дали духът му - избуял?

Вълнуват ме децата, като пораснат,

на какво ще се възпитават - те?

Дали като узреят и станат осъзнати,

ще забравят бащин дом или език?

Дали в живота ще са силни и единни?

Ще се родят ли Нютон, Магелан...?

Дали светът на сантиметър е пораснал,

или ще се погуби - сам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

miri_miri (Мария Табакова)

Поздравления за стиха и вълненията ти !

2011-01-05T14:20:15+02:00
poem_lady (Фери)

Накара ме да се замисля. Хубав стих!

2010-12-27T23:30:13+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Задаваш много труден въпрос,
на който отговор в момента няма!
Поздрав за стиха!

2010-12-27T16:25:07+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0