Dec 27, 2010, 4:18 PM

Вълнение

  Poetry
642 0 3

ВЪЛНЕНИЕ


 

 

Вълнува  ме  душата  на  човека

и  пръчките  лози,  наляли  плод.

Дали  човекът  с  педя  е  израснал?

Дали  духът  му  -  избуял?


 

Вълнуват  ме  децата,  като  пораснат,

на  какво  ще  се  възпитават  -  те?

Дали  като  узреят  и  станат  осъзнати,

ще  забравят  бащин  дом  или  език?


 

Дали  в живота  ще  са  силни  и  единни?

Ще  се  родят ли Нютон, Магелан...?

Дали  светът  на  сантиметър  е  пораснал,

или  ще  се  погуби  -  сам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...