27.12.2010 г., 16:18

Вълнение

634 0 3

ВЪЛНЕНИЕ


 

 

Вълнува  ме  душата  на  човека

и  пръчките  лози,  наляли  плод.

Дали  човекът  с  педя  е  израснал?

Дали  духът  му  -  избуял?


 

Вълнуват  ме  децата,  като  пораснат,

на  какво  ще  се  възпитават  -  те?

Дали  като  узреят  и  станат  осъзнати,

ще  забравят  бащин  дом  или  език?


 

Дали  в живота  ще  са  силни  и  единни?

Ще  се  родят ли Нютон, Магелан...?

Дали  светът  на  сантиметър  е  пораснал,

или  ще  се  погуби  -  сам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...