21 oct 2012, 8:10

Вълшебството на един Залез...

830 0 10

Вълшебството на един Залез...

 

От късния залез запалени

се гонят искрящи вълни,

оплитат се блясъци алени

със синьо-зелени води...

 

Пламтящи пътеки разпенени

люлеят Морето надлъж

и пръсват се белите гребени,

брега щом достигнат, във дъжд...

 

А нейде дълбоко във бездната

кипи развълнувана мощ

и тя е смутено излезнала

за среща със новата нощ...

 

... Но с толкова много величие

пристъпва към мене нощта,

че мисля си: може ли ничия

да бъде до изгрева тя!..

 

И скачам набързо във лодката

от скърцащ под стъпките кей,

и Вятърът ще ми е котвата

зората догдето изгрей...

 

... И той ще разпалва безумния

отблясък във мойте очи,

а вие ще питате: „Лудия

ли, пак над вълните хвърчи?..”

 

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...