Oct 21, 2012, 8:10 AM

Вълшебството на един Залез...

835 0 10

Вълшебството на един Залез...

 

От късния залез запалени

се гонят искрящи вълни,

оплитат се блясъци алени

със синьо-зелени води...

 

Пламтящи пътеки разпенени

люлеят Морето надлъж

и пръсват се белите гребени,

брега щом достигнат, във дъжд...

 

А нейде дълбоко във бездната

кипи развълнувана мощ

и тя е смутено излезнала

за среща със новата нощ...

 

... Но с толкова много величие

пристъпва към мене нощта,

че мисля си: може ли ничия

да бъде до изгрева тя!..

 

И скачам набързо във лодката

от скърцащ под стъпките кей,

и Вятърът ще ми е котвата

зората догдето изгрей...

 

... И той ще разпалва безумния

отблясък във мойте очи,

а вие ще питате: „Лудия

ли, пак над вълните хвърчи?..”

 

д-р Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...