21 окт. 2012 г., 08:10

Вълшебството на един Залез...

834 0 10

Вълшебството на един Залез...

 

От късния залез запалени

се гонят искрящи вълни,

оплитат се блясъци алени

със синьо-зелени води...

 

Пламтящи пътеки разпенени

люлеят Морето надлъж

и пръсват се белите гребени,

брега щом достигнат, във дъжд...

 

А нейде дълбоко във бездната

кипи развълнувана мощ

и тя е смутено излезнала

за среща със новата нощ...

 

... Но с толкова много величие

пристъпва към мене нощта,

че мисля си: може ли ничия

да бъде до изгрева тя!..

 

И скачам набързо във лодката

от скърцащ под стъпките кей,

и Вятърът ще ми е котвата

зората догдето изгрей...

 

... И той ще разпалва безумния

отблясък във мойте очи,

а вие ще питате: „Лудия

ли, пак над вълните хвърчи?..”

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...