Вълшебството на един Залез...
Вълшебството на един Залез...
От късния залез запалени
се гонят искрящи вълни,
оплитат се блясъци алени
със синьо-зелени води...
Пламтящи пътеки разпенени
люлеят Морето надлъж
и пръсват се белите гребени,
брега щом достигнат, във дъжд...
А нейде дълбоко във бездната
кипи развълнувана мощ
и тя е смутено излезнала
за среща със новата нощ...
... Но с толкова много величие
пристъпва към мене нощта,
че мисля си: може ли ничия
да бъде до изгрева тя!..
И скачам набързо във лодката
от скърцащ под стъпките кей,
и Вятърът ще ми е котвата
зората догдето изгрей...
... И той ще разпалва безумния
отблясък във мойте очи,
а вие ще питате: „Лудия
ли, пак над вълните хвърчи?..”
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
