19 nov 2011, 17:19
Въпроси
Пазиш ли във своята усмивка
мъничка частичка от смеха ми?
Устните ми още ли опиват,
в твоите оставили дъха ми?
Има ли ме някъде във тебе,
сякаш досега не си си тръгвал?
И, напук на цялата вселена,
няма как от мен да те изтръгнат?
Радваш ли се - просто, че ме има,
в твоя свят, дори да съм далече?
Аз дори с тъга ще те откривам
в мислите си, търсещи те вечно.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Звучи истинско и красиво.
-
Благодаря ви!
-
Има интересен замисъл, дори много. Но е само начало... Ако се развие, ако се въведе любопитен образ, ако се направят интересни аналогии, алегории, метафори, ако се помисли малко по-философски, мисля, ще стане много добре. Тъй както други творци го направиха изключително успешно. Имам предвид две дами в сайта, които развиха изключителлно много своето творчество, и смятам да ги дам за пример: Джейни и Анета!
-
Браво!Много добре написано!
-
В мислите си,търсещи те вечно..красиви думи.Ех,тази любов,колко прекрасна може да бъде и ти го доказа!Много хубава поезия!
-
!!!!!!!!Харесах!
-
Много ми хареса!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Пишеш прекрасно!