Пазиш ли във своята усмивка
мъничка частичка от смеха ми?
Устните ми още ли опиват,
в твоите оставили дъха ми?
Има ли ме някъде във тебе,
сякаш досега не си си тръгвал?
И, напук на цялата вселена,
няма как от мен да те изтръгнат?
Радваш ли се - просто, че ме има,
в твоя свят, дори да съм далече?
Аз дори с тъга ще те откривам
в мислите си, търсещи те вечно.
© Мариета Караджова Все права защищены
Пишеш прекрасно!