Пазиш ли във своята усмивка
мъничка частичка от смеха ми?
Устните ми още ли опиват,
в твоите оставили дъха ми?
Има ли ме някъде във тебе,
сякаш досега не си си тръгвал?
И, напук на цялата вселена,
няма как от мен да те изтръгнат?
Радваш ли се - просто, че ме има,
в твоя свят, дори да съм далече?
Аз дори с тъга ще те откривам
в мислите си, търсещи те вечно.
© Мариета Караджова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
