19.11.2011 г., 17:19

Въпроси

759 0 8

Пазиш ли във своята усмивка

мъничка частичка от смеха ми?

Устните ми още ли опиват,

в твоите оставили дъха ми?

Има ли ме някъде във тебе,

сякаш досега не си си тръгвал?

И, напук на цялата вселена,

няма как от мен да те изтръгнат?

Радваш ли се - просто, че ме има,

в твоя свят, дори да съм далече?

 

Аз дори с тъга ще те откривам

в мислите си, търсещи те вечно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта продължава.
    Пишеш прекрасно!
  • Звучи истинско и красиво.
  • Благодаря ви!
  • Има интересен замисъл, дори много. Но е само начало... Ако се развие, ако се въведе любопитен образ, ако се направят интересни аналогии, алегории, метафори, ако се помисли малко по-философски, мисля, ще стане много добре. Тъй както други творци го направиха изключително успешно. Имам предвид две дами в сайта, които развиха изключителлно много своето творчество, и смятам да ги дам за пример: Джейни и Анета!
  • Браво!Много добре написано!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....