27 sept 2009, 18:52

Вървя...

  Poesía » Otra
611 0 0

Вървя... вървя..

Незнайно накъде... Спирам се... оглеждам...

И ето, че се намирам на място -

грозно за едни, красиво за други, място не за живите лица,

а дом за умрелите тела.

Вървя по тази почва страшна

и  оглеждам картинката прашна

колко е мрачна.

Тук скелетите изглеждат самотни,

но държат се те за ръка

 и споделят си любовта.

Точно тук,  под звездите,

седнала на мрамора, ме чакаш да дойда,

точно тук, под песента на гарвана.

Умът ми казва, че си дух,

но глух съм за него, слушам си сърцето.

Докоснах те,

усетих те

 и почувствах  как ме желаеш, както аз...

Целунах те веднага и

усетих тогава

как ми спря сърцето...

Вървя аз сега  по пътека една,

под ръка с жена - най-красивата на света.

Тя  дари ме с целувката на смъртта,

по-сладка дори от любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любо Колаксъзов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...