Вървя... вървя..
Незнайно накъде... Спирам се... оглеждам...
И ето, че се намирам на място -
грозно за едни, красиво за други, място не за живите лица,
а дом за умрелите тела.
Вървя по тази почва страшна
и оглеждам картинката прашна
колко е мрачна.
Тук скелетите изглеждат самотни,
но държат се те за ръка
и споделят си любовта.
Точно тук, под звездите, ...