Sep 27, 2009, 6:52 PM

Вървя...

  Poetry » Other
608 0 0

Вървя... вървя..

Незнайно накъде... Спирам се... оглеждам...

И ето, че се намирам на място -

грозно за едни, красиво за други, място не за живите лица,

а дом за умрелите тела.

Вървя по тази почва страшна

и  оглеждам картинката прашна

колко е мрачна.

Тук скелетите изглеждат самотни,

но държат се те за ръка

 и споделят си любовта.

Точно тук,  под звездите,

седнала на мрамора, ме чакаш да дойда,

точно тук, под песента на гарвана.

Умът ми казва, че си дух,

но глух съм за него, слушам си сърцето.

Докоснах те,

усетих те

 и почувствах  как ме желаеш, както аз...

Целунах те веднага и

усетих тогава

как ми спря сърцето...

Вървя аз сега  по пътека една,

под ръка с жена - най-красивата на света.

Тя  дари ме с целувката на смъртта,

по-сладка дори от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любо Колаксъзов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...