14 abr 2009, 10:21

Възродена 

  Poesía
529 0 1

Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.

Няма го край мен,
там, отвън е,  
зад прозореца.

Скътала съм го в сърцето си,
но ми става хубаво и топло, 
щом за него мисля
в дългите студени месеци.

И излизам вън да търся
блясъка в очите си,
щом усетя, че довял е
зеленото, напъпило в зениците ми.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко много Светове има на таз Земя... Колко много търсещи очи, да погледнат цвете и да видят цвете
    С радост да посрещаш идващите дни ти пожелавам
Propuestas
: ??:??