Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.
Няма го край мен,
там, отвън е,
зад прозореца.
Скътала съм го в сърцето си,
но ми става хубаво и топло,
щом за него мисля
в дългите студени месеци.
И излизам вън да търся
блясъка в очите си,
щом усетя, че довял е
зеленото, напъпило в зениците ми.
© Гери Всички права запазени
С радост да посрещаш идващите дни ти пожелавам