14 апр. 2009 г., 10:21

Възродена 

  Поэзия
589 0 1

Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.

Няма го край мен,
там, отвън е,  
зад прозореца.

Скътала съм го в сърцето си,
но ми става хубаво и топло, 
щом за него мисля
в дългите студени месеци.

И излизам вън да търся
блясъка в очите си,
щом усетя, че довял е
зеленото, напъпило в зениците ми.

© Гери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колко много Светове има на таз Земя... Колко много търсещи очи, да погледнат цвете и да видят цвете
    С радост да посрещаш идващите дни ти пожелавам
Предложения
: ??:??