Възродена

Apr 14, 2009, 10:21 AM

Poetry

517 0 1

Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.

Няма го край мен,
там, отвън е,
зад прозореца.

Скътала съм го в сърцето си,
но ми става хубаво и топло,
щом за него мисля
в дългите студени месеци.

И излизам вън да търся
блясъка в очите си,
щом усетя, че довял е
зеленото, напъпило в зениците ми.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

divinagi (Даниела Цветанова)

2010-04-30T09:59:19+03:00

Колко много Светове има на таз Земя... Колко много търсещи очи, да погледнат цвете и да видят цвете
С радост да посрещаш идващите дни ти пожелавам

Възродена

Свързани произведения

Comments

Random works