Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.
Няма го край мен,
там, отвън е,
зад прозореца.
Скътала съм го в сърцето си,
но ми става хубаво и топло,
щом за него мисля
в дългите студени месеци.
И излизам вън да търся
блясъка в очите си,
щом усетя, че довял е
зеленото, напъпило в зениците ми.
© Гери All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
