8 abr 2017, 0:22

Waiting game

437 2 1

Чакането е изкуство,

което ако не владееш

истински,

се пържиш в собствен сос,

както лятото на някоя пейка,

в тъжен следобед когато

осъзнаваш, че няма да

видиш баба си никога повече.

 

Чакала съм хиляда години,

правим го през

по-голямата част от живота и

понякога наистина нищо

не се случва,

обаче

на кого му пука.

Обичам

да ми дишаш в гръбчето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворение с неочакван край!Винаги можеш да изненадаш човек,Ивона!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...