8.04.2017 г., 0:22

Waiting game

432 2 1

Чакането е изкуство,

което ако не владееш

истински,

се пържиш в собствен сос,

както лятото на някоя пейка,

в тъжен следобед когато

осъзнаваш, че няма да

видиш баба си никога повече.

 

Чакала съм хиляда години,

правим го през

по-голямата част от живота и

понякога наистина нищо

не се случва,

обаче

на кого му пука.

Обичам

да ми дишаш в гръбчето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворение с неочакван край!Винаги можеш да изненадаш човек,Ивона!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...