Чакането е изкуство,
което ако не владееш
истински,
се пържиш в собствен сос,
както лятото на някоя пейка,
в тъжен следобед когато
осъзнаваш, че няма да
видиш баба си никога повече.
Чакала съм хиляда години,
правим го през
по-голямата част от живота и
понякога наистина нищо
не се случва,
обаче
на кого му пука.
Обичам
да ми дишаш в гръбчето.
© Ивона Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
