Чакането е изкуство,
което ако не владееш
истински,
се пържиш в собствен сос,
както лятото на някоя пейка,
в тъжен следобед когато
осъзнаваш, че няма да
видиш баба си никога повече.
Чакала съм хиляда години,
правим го през
по-голямата част от живота и
понякога наистина нищо
не се случва,
обаче
на кого му пука.
Обичам
да ми дишаш в гръбчето.
© Ивона Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
