11 jun 2025, 20:13  

Ягодова луна

  Poesía
323 1 4

Луната - ягодова

гледали сме

някога,

а може би било е снощи.

Разменяли сме погледи -

дали били са скрити?

Или някой ни е гледал?

Въздишките! Целувките!

Ах, те - въздишките, целувките...

Потегляли сме после

в две посоки:

силни,

леко тъжни

и сами.

Разделяме се

с ягодовата луна

в неделя.

А този свят около нас

завърта се във понеделник.

Стоим сами на пътя - кръстопътя.

Чакаме и чудим се,

после потегляме.

Но накъде ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...