11.06.2025 г., 20:13  

Ягодова луна

321 1 4

Луната - ягодова

гледали сме

някога,

а може би било е снощи.

Разменяли сме погледи -

дали били са скрити?

Или някой ни е гледал?

Въздишките! Целувките!

Ах, те - въздишките, целувките...

Потегляли сме после

в две посоки:

силни,

леко тъжни

и сами.

Разделяме се

с ягодовата луна

в неделя.

А този свят около нас

завърта се във понеделник.

Стоим сами на пътя - кръстопътя.

Чакаме и чудим се,

после потегляме.

Но накъде ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...