Jun 11, 2025, 8:13 PM  

Ягодова луна

  Poetry
324 1 4

Луната - ягодова

гледали сме

някога,

а може би било е снощи.

Разменяли сме погледи -

дали били са скрити?

Или някой ни е гледал?

Въздишките! Целувките!

Ах, те - въздишките, целувките...

Потегляли сме после

в две посоки:

силни,

леко тъжни

и сами.

Разделяме се

с ягодовата луна

в неделя.

А този свят около нас

завърта се във понеделник.

Стоим сами на пътя - кръстопътя.

Чакаме и чудим се,

после потегляме.

Но накъде ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...