Луната - ягодова
гледали сме
някога,
а може би било е снощи.
Разменяли сме погледи -
дали били са скрити?
Или някой ни е гледал?
Въздишките! Целувките!
Ах, те - въздишките, целувките...
Потегляли сме после
в две посоки:
силни,
леко тъжни
и сами.
Разделяме се
с ягодовата луна
в неделя.
А този свят около нас
завърта се във понеделник.
Стоим сами на пътя - кръстопътя.
Чакаме и чудим се,
после потегляме.
Но накъде ли?
© Петър Димитров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
