10 jul 2013, 21:37

Юда се съблече

  Poesía » Otra
1.4K 1 17

Все някога земята ще се пръсне.

Началото на всичко има край.

Иисус повторно няма да възкръсне.

А Юда вече взе един медал.

И всеки ще затича към голгота

с едничките си белези и рани.

Един ще коленичи пред живота.

А друг ще вземе, за да не остане.

И Раят ще се спусне по-надолу

с увисналите в себе си небета.

(През ада се върви, повярвай, соло

и ръбят страшно кръгли сепарета).

А Бог и дявол няма да се карат

за бройката. За всеки има място.

Понеже цял живот прекарах в ада

и горе ми се чини доста свястно.

Та както казах, краят наближава.

А Юда най-нахално се съблече.

Ще пробва пак, по-хладничко е в рая.

...

Предаде мен. Иисус го няма вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Липсата на самокритика и самооценка у някои хора е потресаваща! Ако Андромаха сравни някое свое писание с твое стихотворение, ще го разбере!
  • Апокалиптично...Представих си цялата картина...Поздрав!Поезията ти,ми харесва!
  • Хубавото си е хубаво! Поздравления!
  • Нали ти бърка в ...
    Благодаря на всички, че се отбиха

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...