2 sept 2007, 18:07

За баща ми

  Poesía
2.8K 0 18
Красив, недружелюбен, неразбран
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.

Чудесен, ироничен, малко краен
разказваше ми хиляди неща
и връщаше ме в спомените детски,
в протритите боички на дъга ...

Да знаеш, че сега ти пращам поздрав -
усмихнат, слънчев и голям!
И знам, че скрит зад някой облак пухкав
не си самотен, но без мен си сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво
  • Страхотно написано.Съчувствам ти за болката и аз съм загубила баща си.Липсата не се лекува, надявам се написвайки това да ти е станало мъничко по- леко.Прегръщам те силно!!!
  • Само индикирам, че прочетох... Няма да коментирам нещо толкова лично и изстрадано...
    Светла му памет на човека!
  • Благодаря на всички, които са прочели!
  • Поздравления!
    Много красив стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...