Красив, недружелюбен, неразбран
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.
Чудесен, ироничен, малко краен
разказваше ми хиляди неща
и връщаше ме в спомените детски,
в протритите боички на дъга ...
Да знаеш, че сега ти пращам поздрав -
усмихнат, слънчев и голям!
И знам, че скрит зад някой облак пухкав
не си самотен, но без мен си сам.