2.09.2007 г., 18:07 ч.

За баща ми 

  Поезия
2488 0 18
Красив, недружелюбен, неразбран
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.

Чудесен, ироничен, малко краен
разказваше ми хиляди неща
и връщаше ме в спомените детски,
в протритите боички на дъга ...

Да знаеш, че сега ти пращам поздрав -
усмихнат, слънчев и голям!
И знам, че скрит зад някой облак пухкав
не си самотен, но без мен си сам.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??