2 сент. 2007 г., 18:07

За баща ми

2.8K 0 18
Красив, недружелюбен, неразбран
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.

Чудесен, ироничен, малко краен
разказваше ми хиляди неща
и връщаше ме в спомените детски,
в протритите боички на дъга ...

Да знаеш, че сега ти пращам поздрав -
усмихнат, слънчев и голям!
И знам, че скрит зад някой облак пухкав
не си самотен, но без мен си сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво
  • Страхотно написано.Съчувствам ти за болката и аз съм загубила баща си.Липсата не се лекува, надявам се написвайки това да ти е станало мъничко по- леко.Прегръщам те силно!!!
  • Само индикирам, че прочетох... Няма да коментирам нещо толкова лично и изстрадано...
    Светла му памет на човека!
  • Благодаря на всички, които са прочели!
  • Поздравления!
    Много красив стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...