5 jun 2008, 15:39

За да ме няма 

  Poesía » Versos blancos
808 0 12

 

Заедно с предпазния 

ти

колосално

заскрежен акорд от неусещане

съвсем необратимо

в мен  замират

белите моменти съзерцание,

в които

те целувах през звезди,

в които си повярвах,

че те има!

През облаци

и през страдания...

А всъщност

в самотата

и в скръбта

на обезателната твоя зима

така болезнено катастрофирам...

във вечно наранения

сегмент -

завой на чувствата...

Почти реанимиращ,

звукът от катафалката

на обичта ми

си отива...

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??