Заедно с предпазния
ти
колосално
заскрежен акорд от неусещане
съвсем необратимо
в мен замират
белите моменти съзерцание,
в които
те целувах през звезди,
в които си повярвах,
че те има!
През облаци
и през страдания...
А всъщност
в самотата
и в скръбта
на обезателната твоя зима
така болезнено катастрофирам...
във вечно наранения
сегмент -
завой на чувствата...
Почти реанимиращ,
звукът от катафалката
на обичта ми
си отива...
© Геновева Христова All rights reserved.
Беше ми интересно да го прочета 5 пъти.. Откривателствах.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
