Jun 5, 2008, 3:39 PM

За да ме няма 

  Poetry » White poetry
807 0 12

 

Заедно с предпазния 

ти

колосално

заскрежен акорд от неусещане

съвсем необратимо

в мен  замират

белите моменти съзерцание,

в които

те целувах през звезди,

в които си повярвах,

че те има!

През облаци

и през страдания...

А всъщност

в самотата

и в скръбта

на обезателната твоя зима

така болезнено катастрофирам...

във вечно наранения

сегмент -

завой на чувствата...

Почти реанимиращ,

звукът от катафалката

на обичта ми

си отива...

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??