За да ме няма
Заедно с предпазния
ти
колосално
заскрежен акорд от неусещане
съвсем необратимо
в мен замират
белите моменти съзерцание,
в които
те целувах през звезди,
в които си повярвах,
че те има!
През облаци
и през страдания...
А всъщност
в самотата
и в скръбта
на обезателната твоя зима
така болезнено катастрофирам...
във вечно наранения
сегмент -
завой на чувствата...
Почти реанимиращ,
звукът от катафалката
на обичта ми
си отива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
