5.06.2008 г., 15:39 ч.

За да ме няма 

  Поезия » Бели стихове
815 0 12

 

Заедно с предпазния 

ти

колосално

заскрежен акорд от неусещане

съвсем необратимо

в мен  замират

белите моменти съзерцание,

в които

те целувах през звезди,

в които си повярвах,

че те има!

През облаци

и през страдания...

А всъщност

в самотата

и в скръбта

на обезателната твоя зима

така болезнено катастрофирам...

във вечно наранения

сегмент -

завой на чувствата...

Почти реанимиращ,

звукът от катафалката

на обичта ми

си отива...

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??