10 may 2014, 21:43

За дерето и всичко живо по морето

  Poesía » Civil
708 0 2

                                               За дерето и всичко живо по морето

                                                                                          

                                                       Не месец, а години

                                                       веч не спира

                                                       да се носи от ефира

                                                       лай, вой и стон

                                                       за поредният бетон.

                                                       Пак някакви хиени

                                                       надават вой

                                                       като сирени:

                                                       ,,-България към възход

                                                       не ще върви,

                                                       ако ,,Карадере"

                                                       не се застрои!"

                                                       Веднага в ефира

                                                       чува се лай.

                                                       Защитници на стадото,

                                                       то се знай:

                                                       ,,-Престанете с тоз бетон!

                                                       Брега премачкахте

                                                       като полудял слон!

                                                       Пред него ще стоим 

                                                       и не ще позволим

                                                       последното кътче

                                                       от това море

                                                       някой пак да откраде!"

                                                       След лая

                                                       чуват се стон и вопли

                                                       от почерпени

                                                       беловласи ,,безработни":

                                                       ,,-Работа ще ни донесе

                                                       щом дойде бетона,

                                                       докат  Свети Петър

                                                       не ни отнесе с файтона!"

                                                       От стенание, лаене и вой

                                                       от години ни ефира,

                                                       ни народът е в покой.

                                                       Но и децата знаят

                                                       и поговорката, и краят,

                                                       че и след години дори

                                                       ще стане ,,Кучетата лаят,

                                                       керванът си върви",

                                                       щом няма закон

                                                       за риза, вратовръзка, панталон.                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за взетото отношение, приятели!Любак, приемам честитката за празника със закъснение, защото отсъствах брат.Каруцата вече е наклонена и скоро ще се катурне!Ако се въведе електронното гласуване ще гласува интелигенцията от чужбина, а това е цвета на нацията откъдето ще дойде истинската промяна. Дано не греша!
  • много е жалка ситуацията с Карадере, много се надявам да не го застроят... Черноморието ни е заприличало на сцената от Генезис...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...