10 мая 2014 г., 21:43

За дерето и всичко живо по морето

709 0 2

                                               За дерето и всичко живо по морето

                                                                                          

                                                       Не месец, а години

                                                       веч не спира

                                                       да се носи от ефира

                                                       лай, вой и стон

                                                       за поредният бетон.

                                                       Пак някакви хиени

                                                       надават вой

                                                       като сирени:

                                                       ,,-България към възход

                                                       не ще върви,

                                                       ако ,,Карадере"

                                                       не се застрои!"

                                                       Веднага в ефира

                                                       чува се лай.

                                                       Защитници на стадото,

                                                       то се знай:

                                                       ,,-Престанете с тоз бетон!

                                                       Брега премачкахте

                                                       като полудял слон!

                                                       Пред него ще стоим 

                                                       и не ще позволим

                                                       последното кътче

                                                       от това море

                                                       някой пак да откраде!"

                                                       След лая

                                                       чуват се стон и вопли

                                                       от почерпени

                                                       беловласи ,,безработни":

                                                       ,,-Работа ще ни донесе

                                                       щом дойде бетона,

                                                       докат  Свети Петър

                                                       не ни отнесе с файтона!"

                                                       От стенание, лаене и вой

                                                       от години ни ефира,

                                                       ни народът е в покой.

                                                       Но и децата знаят

                                                       и поговорката, и краят,

                                                       че и след години дори

                                                       ще стане ,,Кучетата лаят,

                                                       керванът си върви",

                                                       щом няма закон

                                                       за риза, вратовръзка, панталон.                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за взетото отношение, приятели!Любак, приемам честитката за празника със закъснение, защото отсъствах брат.Каруцата вече е наклонена и скоро ще се катурне!Ако се въведе електронното гласуване ще гласува интелигенцията от чужбина, а това е цвета на нацията откъдето ще дойде истинската промяна. Дано не греша!
  • много е жалка ситуацията с Карадере, много се надявам да не го застроят... Черноморието ни е заприличало на сцената от Генезис...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...