10.05.2014 г., 21:43

За дерето и всичко живо по морето

703 0 2

                                               За дерето и всичко живо по морето

                                                                                          

                                                       Не месец, а години

                                                       веч не спира

                                                       да се носи от ефира

                                                       лай, вой и стон

                                                       за поредният бетон.

                                                       Пак някакви хиени

                                                       надават вой

                                                       като сирени:

                                                       ,,-България към възход

                                                       не ще върви,

                                                       ако ,,Карадере"

                                                       не се застрои!"

                                                       Веднага в ефира

                                                       чува се лай.

                                                       Защитници на стадото,

                                                       то се знай:

                                                       ,,-Престанете с тоз бетон!

                                                       Брега премачкахте

                                                       като полудял слон!

                                                       Пред него ще стоим 

                                                       и не ще позволим

                                                       последното кътче

                                                       от това море

                                                       някой пак да откраде!"

                                                       След лая

                                                       чуват се стон и вопли

                                                       от почерпени

                                                       беловласи ,,безработни":

                                                       ,,-Работа ще ни донесе

                                                       щом дойде бетона,

                                                       докат  Свети Петър

                                                       не ни отнесе с файтона!"

                                                       От стенание, лаене и вой

                                                       от години ни ефира,

                                                       ни народът е в покой.

                                                       Но и децата знаят

                                                       и поговорката, и краят,

                                                       че и след години дори

                                                       ще стане ,,Кучетата лаят,

                                                       керванът си върви",

                                                       щом няма закон

                                                       за риза, вратовръзка, панталон.                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за взетото отношение, приятели!Любак, приемам честитката за празника със закъснение, защото отсъствах брат.Каруцата вече е наклонена и скоро ще се катурне!Ако се въведе електронното гласуване ще гласува интелигенцията от чужбина, а това е цвета на нацията откъдето ще дойде истинската промяна. Дано не греша!
  • много е жалка ситуацията с Карадере, много се надявам да не го застроят... Черноморието ни е заприличало на сцената от Генезис...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...